И АКО ПАК

Мина Кирова

И ако пак сънувам мрачния

живот, прелял от петолиния

по гвоздеите, на които алчните

жили ми бодат годините...

Недей да чакаш, приласкай ме,

жадуваща за обич непреклонна

пред белите коси и здрача,

витаещи след гръмко сбогом...

И ако пак погубена от мрачния

късмет, подай бокала

със билките ти - тучни пасбища,

събрали огън на здрачаване...

От залеза до изгрева смълчани

във шепите ти - обич без поквара

ела, подай ми я и цялата

не стига никога раздялата!

Мина Кирова

03.2016г.