Jazz, в силует

Съвсем тихо навява. Предстоящите те.

Предполагам, че ти си направила

Нощта толкова лека.

Излишните теореми в двоични системи.

Обръщаш лице

Загрижено, но с наслада,

Отплуваш. Светът озарява.

Притваря очи, уморен.

А ти се люлееш,

Успокоила земната лава.

Морето под теб разсъждава, дали може

Без отмъщение да прощава.