Мина Кирова



Ще се завърне

слънцето на колесница.

И поривите щедри

в двойния си впряг.

Снагата ще укрепне.

Справедливата десница

ще отсича с точност

огън фин

от плътен страх.

Ще пеят химни

ангелите приземени.

Със туники от злато

и печат за чистота.

Прибоят ще приглася

с дъх на неизменност.

И волни ще покълват

засадените жита.

И пак ще греят

снопове на светлината.

Събрани с тиха ласка

и усмивка в утринта.

Ще има извор...

Път, посока с вятър.

Щом жив остава

пламъкът

от твоята искра.

Мина Кирова

11.2012г.