Косата ти е мека.

Пропуска ме до светлината,

Оплела твоя смях

В извивката на раменете

Остават боговете,

В дълбокото навътре.

Не искам да възкръсват

А да потъват в грях

Ще се покая, от скверните си мисли,

Когато ми откриеш Рая.

Обикновено той е някъде накрая

И две липи отпред

Със венчелистчета наслада.

Е, нищо лично. Обичам мед сред горската прохлада