Изтупвам ботушите, от прахта,

И слизам

Чакаш ли още,

Близко до портата на света

Вратът ти е бял,

Подозирам че диша.

Аз аз съм подозрително

Наболял.

Не, не виждам смисъл да слизаш от коня.

Аз ще те отнеса.

Или ти ще се наведеш,

За да предположа

Ухаеш, не знам на какво,

Нещо от кестени, смесени със сено.

Имаш обвивка. Съвсем тънка.

Извезана, с всички детайли

На царственото везмо.

Отговаряш, на растящото време.

Прегърни ме, и ме почакай.

Остави в мен всяко неосъществено какво