замислена, самотна и красива.

Поръсена със капчици сребро,

забрави, че довчера беше жива.

Прескачаше небетата в захлас,

зареяна във свойте сини сфери.

Дочуваше един прекрасен глас,

опитваше със жар да го намери,

летеше през заспали светове

и нежно сътворяваше пространства,

улавяше небесни гласове,

зачеваше мечтания и тайнства,

но нещо все я теглеше назад,

пречупваше зловещо в нея Знака.

Повяваше отвътре страшен хлад,

а бавно тя потъваше във мрака...

Тя пак погали земното ядро,

усмихната, вълшебна и игрива.

Почувства гъдел във едно ребро,

макар и вече да не беше жива....