Бъди мой господар, повелител и цар

Отказах се да те завладея след края, на Втората българска държава

От тогава искам да ти се подчиня

Безропотно,

Истински и

Спонтанно.

Имаш нужда от нещо ненужно.

Светът ти е подреден, за световно,

Но аз ще ти служа достойно.

Не бъди много жестока със мен

Аз те обичам така или иначе

Истински и небрежно.

Ордьовърът ще сервирам, прилежно

В шест, нула нула,

В сребърните блюда,

Които баба ти подари за

Сребърната ни сватба.

And I love you.