Любовта е пост-фактум.

Пръстите й са твърде нежни за грубостта

На реалното време.

 

Тя носи ниско нахлупена шапка

И слънчеви рамки. Минава зад ъгъла

И изчезва..

 

Краката й са безшумни,

За да потънат във вятъра

На нечутите стъпки.

 

Усмивката й е кратка, само

Неусетното изнемогване

От бурята, в чиста вода..

 

След това всичко свършва

Или остава, в скърцането на гуми,

В потичащата отвсякъде лава.

 

Любовта, в пост-мортем

Посланието е истинското желание

 

 

къде си бил! Ако има награда за най късно откриване, надявам се, че няма да се възпротивиш да я получа :)

Любовта, в пост-мортем
-----------------------------------
е като живот след смъртта. Никой не се е върнал, за да ни каже живее ли, обича ли Там. А живият?...Животът му трябва да продължи...

Раздират те чувства, my Friend!