Откакто първия път ти замахна

С твоята алебарда,

Светът не е същия вече.

 

Няма други играчи

В тази безумна игра на рицари без окови

и разковани, разкошни души.

 

Твоята шпага още боли.

Обижда паважа пред Sacrй-Cœur

Изважда всичките гвоздеи в Кръста.

 

Оформя ангард от безсмъртни души.

Исторически невъзможната

Бяла стомана.

 

И все пак, когато се прибереш у дома,

Не забравяй, нали?

Хубаво е, че се появи отново!

след Войната във Виетнам... :) :) :) :) ***

След всяко поредно твое стихотворение, my friend, светът изглежда сякаш различен....Иска ми се да търся това, което виждаш ти с твоето сюрреалистично въображение...И мисълта дълго още блуждае и асимилира трудните моменти, загатнати перфектно в потока от съвършени изрази...Поздрав!