Малко избързваме. Като че ли.

Ти не ми каза,

Че ме обичаш

Любовта си разказахме твърде накратко

 

Знам, сбърках. Цвета на очите ти.

И полутона в гласа.

Не можахме

Да се уморим от разходки

 

Само целувки

Една по една,

Между пречупените

Черупки.

 

Ще наваксаме. Нали,

Долната устна, да прокърви

В изкъртената душа.

След това ще се любим като животни

Между пречупените

Черупки.

Безкрайна тъга, безкрайна жажда за любов, една сломена съдба и "изкъртена душа"...
Животинското напира...Подари й любовта си, истинската, запомни цвета на очите й!

Удря ток. :)