Отвори се. За мен,

Загребвай вода, до брадичката.

Ще плуваме точно там,

Гранично, в фаланга.

 

Под твоето тяло.

То се плъзга съвсем бавно,

И си ляга в годините. Удивително

Неистово плавно

 

Сигурно ще е ден,

Слънчев и бляскав,

Ти ще се облегнеш на мен,

В последния разказ. С картинки, от цветен молив

 

Водата е топла. Аз съм под теб, и няма вълнение

Дишай. Знам, вятърът леко подухва

И задавя

В неотворения прозорец

 

Чегъртай и гледай.

Просто далеч и обратно.

В грапавата хартия

Ще поплувам съвсем малко

 

Две сърца в една лодка...Но слънцето зове...А вятърът поема живота...И го издига, издига към светли хоризонти...
(зов на приятел, колега! :( )