Още малко, приятелю на сърца.

Залепваш за коня. А той е кафяв.

Може би трябва да си теглиш един душ.

Мръсен си до дъното на душата

 

В близкия град има мотел. И казино.

Леглата са относително чисти,

Като нашите недовършени мисли.

Обръсни се, до кожа. С острието на ножа.

 

Довечера ще те любя до случайната истина,

До светлина или до тъмната й страна,

Съблечи се сега, искам да погледам

Изгарящата следа....

 

Белега на мястото, където беше сърцето.

Може ли да го пипна, с остатъка от лицето

Ти просто съставяй

Всичко, от корен квадрат.

 

Монолог?...Сърцераздирателен...и истина...Тя винаги е прилична, дори да е гола или случайна. И е една единствена. Като истинската любов...Или като горчивото лекарство - неприятно но церящо....