Ще се любим до пълно забвение,

До липса на памет

И до изключване на всичките

Мигащи светлини.

Докато се сблъскат всички автомобили,

И няма никакво странично движение.

 

Ще се любим до всеки цвят.

Ти какъв предпочиташ

Аз искам лилав.

Но съм готов и на сладолед.

Разтопен или в просто в теб.

С няколко кубчета лед.

 

Ще се изгубим, нали?

И няма да търсим пътека.

Паметта е нетрайно явление.

Гласът ти ще е хриплив

И всички камбани ще пореват

 

Ти ще ме гледаш в очите,

Където е центърът на света,

Леко разсеяна и безплътна

Лешници в шоколад, и хлъзгав станиол

Защото ти обичаш сладко, нали?

 

 

Ти ще ме гледаш в очите,

Където е центърът на света....

.... колега

Има много тъга, има обреченост и зловредна обсебеност! А безплътната сянка нека броди сред сенките блажени. Тук все още има слънце, има живот, има много лешници и шоколад. А ти обичаш ли сладко, поете?