Малко е сложно със тебе.

Живеем в отминаващото ни време.

Ти си каляска, а аз крупие.

 

Не нося папионка,

А и ризата ми не е бяла.

Но ти я уши

 

От променливи ветрове.

Утре може и да вали

Не излизай без отвита опашка.

 

Нали помниш, ти си каляска.

Ще сложиш краката си в скута ми

За една бърза рулетка.

 

Тъжно е, или радостно.

Зависи от щастливото ни число.

Развържи, моля те, тази папионка.

 

 

 

Любовта - поезия и слънце на живота. Но да обичаш и да бъдеш едновременно мъдър, е невъзможно! Нашето сърце е съкровище - то пази и спомени, носи и болката от загубена любов!