Сигурно си била царкиня

В откраднат от алчното гроб,

С дълъг шлейф, избродиран

По стените на хлъзгава църква.

Намигваш ми,

Ще се любим, удобно обзети

От своята недомислена страст

В две отдалечени планети.

Ще се целуваме през стъкло

И ще падаме в хоросана

Нали така е прекрасно

Някои го наричат любов.

Ти ще се съблечеш, естествено,

Съвсем бавно,

Когато е тъмно. Хладно е и стените мълчат

Някои го наричат Олимп.

Сега можеш да коленичиш,

Пред мен. В пет струни.

Любовта е истинската

Поквара.