Да, знам, аз съм срам,

За кивота, за Микеланджело

И за Хилядата дни.

Защото не ходя през пустинята със сандали

И не разделям море.

Любовта към Бога

Е благостива, нали?

Удобен е за всичкия грях

Невиновен.

Непорочно се чукаш със мене

Аз съм Бог, и ще те прекарам през

Йерусалим на магаре

Кожата му е чуплива като бебешко барабанче.

Натискай седлото, до следващия

Оргазъм.

Виждам Исус, в храм.

Позлатен от всичкия срам

Странно, но написаното от теб ми хареса.
Ето това най-вече - "Виждам Исус сам в позлатения храм."

Виждам Исус, в храм.

Позлатен от всичкия срам ...

Твоята позиция в любовната,хранителната верига все ме зашеметява (омайно)! :))
Този стих е особено удовлетворяващ за мен като читателка.
Поздрави.