Гордея се, че познавах, очите ти

За кратките ни минути,

В които петите ти бяха твърди.

Ти тогава беше друга,

Доколкото изобщо би могла

Да си друга.

Но тогава спомените бяха различни.

Изненадващо променливи.

Оттогава си себе си. Второто аз.

Без уговорки и без разкош.

Без хералдика и без знаме.                    

Само

Изсвистяващи гуми.

Аз пазя всички патрони. Но съм слаб, гледам само смешните филми.

Щриховам детските книжки.

На гарата си купувам уиски

За някакъв влак.

Сигурно отменен. Не чета разписания

Аз само пътувам. В празно купе. Първа класа.

От Центъра до Подуяне. И там слизам.