STARDUST

На стръмното в пръстта заровил пръсти,
раздиращи отвъдното до същина,
препускаш пак през кълнове и смърти
до изгревите белокръстни в пълнота.

Дарил последната Луна и Слънце,
вода и залък, щит и меч;
надежда, (с)мисъл, вяра, устрем
да бъда всичко или нищо...
Бог - Човек.

И после с дъх на огнени копита
проправяш път от звезден прах.
И тук си. И те има. И обичаш...
И обичам. В пълнокръвна тишина.

Мина Кирова
11.2011г.