Безвремие. От твоите рани, наречени вени.

Отлято

в малките формички

сладолед, напълнени с цветно желе.

Дневните си сънища

ми разкажи, на едро

залепени и изстъргани

от парчетата думи.

Елегантно,

както само ти,

сдъвкваш смлените си мечти,

и се усмихваш приятно.

Прелестно.

С пъргаво тяло на луда сърна

в онази гора,

изпечена до бяло от изтънчената зора.

Ти си може би,

или аз. Сенките се преплитат

в концертните кълнове

на впитите розови гласове.

Изстудена запази,

за закуската ни в Хотел Рай,

вафлената коричка.

И бялата риза с твърда яка.

Необелените лешници

с мляко по капките сол

държа в устните си,

докато се обличам.

Време е за гъсто кафе и

оранжевото отвътре

с гладка черупка яйце,

в купа от цейлонско море.