Постинг
12.02.2017 20:36 -
Фиделия
Времето се беше поспряло
Върху повърхността на нещо умряло,
Нещо съвсем проснато
В чисто бяло.
Имам спор, времеви,
С чистите му пунктирани строфи,
Имам проблем
С изпраните му чаршафи.
Ти се смееш, както само умееш.
С глас, предполагам.
Щастлив, гърлен. Тъмен.
И пускаш някоя лодка, от твоята цветна хартия.
Ще се моля да обиколи света,
На колене.
Няма коментари