Върху повърхността на нещо умряло,

Нещо съвсем проснато

В чисто бяло.

Имам спор, времеви,

С чистите му пунктирани строфи,

Имам проблем

С изпраните му чаршафи.

Ти се смееш, както само умееш.

С глас, предполагам.

Щастлив, гърлен. Тъмен.

И пускаш някоя лодка, от твоята цветна хартия.

Ще се моля да обиколи света,

На колене.