Горещо. Плътно.

Отворено. Лепнещо.

Без дъх е асфалта. Разтопява се бавно

лятото в хоризонта.

Жажда. Сподавен стон,

потича и стои като обещание

по твоето нажежено до бяло

изпръхнало цяло.

Само слънцето може

да те сподели,

да ми разкаже как те изгаря,

когато си искаща своето тяло.

Когато сенките са къси,

а светлината е видение,

намирам и късам ги с устни,

капки втвърдени мечти.

Усещам как искат да ги боли,

когато очакват вятъра да

ги повали, когато срещу слънцето

в мен се изправят.

Без капка излишна смелост,

знаят, че са обречени на вечността,

искащи- да ги боготворя.

До безпределност да ги щадя.

Кактуси на зърна,

Очакващи повече горещина.