В бурята изтрещяла от лудост и светлина,

Падаме под студените капки

На каменен дъжд.

Къде е Лимитът, когато се изправяме

Без кислород

В гърлото на своя незначителен

Връх.

Къде се излива животът,

Сгъстен от до лепкава кал.

Струва ли си наистина

Да си мечтал.

Струва ли си да извървиш десетки хиляди

Крачки,

До стъпалата на дървена катедрала,

Изпълнена с десетки хиляди стъпки печал...