Какво става с волята,
Ако се строши на талашитени стърготини
Под ударите
На стронций.
Какво става с ума, ако волята го напусне
с коварство в подножието на хълма.
Ако захвърли знамената в калта
В решителния момент.
Какво става с мечтите,
Когато бушоните изгърмяват
Един по един
И ти се струва, че пътят е само един.
Стъпалата към храма са малко.
Планината е в сняг, останал от зимата.
Циганската каруца, в очите ти,
Преминава скърцащо в един чужд свят.
Телевизорът пращи в неизвестни сигнали.
А съвестта не прилепва, като
Нагорещен до оста
развален климатик.
Какво става с горящите гуми
Когато пустинята
Потъне до колене
В червената линия.
Атмосферата. Тази тънка черупка
Върху тънката ни обвивка.
Безразлична в ироничната си
Смразяваща усмивка.
На границата. Съмняваш се дали
Сърцето ти бие по графиката,
Която някой отмъстително непрозрачно
Отпечатва върху хартия.
------
Знаеш ли, обаче, какво?
Ти сега вървиш в своето истинско,
победоносно изкачване. Към Ватерло.
И всяка мисъл е знаме.
Ще издигнеш колоната си. От дишащ гранит.
На раменете от воля. Желязна. Непоклатима.
И прозорецът ще се затвори.
За да продължиш да четеш
Същността си.
Успокоена,
в човешкия сън
на твоя Олимп.

(a voice from the past)