Ще омачкам всичката глина.

Сигурно ще поддаде

Пред пропадащото небе.

След това ще се целуваме

В промеждутъка до земя.

И до мислите си,

Които още

По всички нелогични причини

Не са спрели свободното време,

Отваряне или неумиляване,

Как се наричат факлите

Изгасващи в замъка, създаден в теб

от тънка коприна....

Една по една,

Или следващата след друга.

Формата на времето в нас

Няма никаква очевидна причина.