Протегни малката си ръка,

С очукани от времето пръсти.

Завърти ме през кръста,

До пречупване на рискованите ми мисли.

Излей ме и ме изпий

Сред стени порцелан.

Искам да се превърна в твоите глътки,

От живота презрян.

Покани ме във храма, неизкован

От фантазии за палавите джуджета.

Занеси ме до облачно сив,

А след това ме превърни в неизвестна планета.

Протегни ми малката си ръка, в паралелното време.

С очукани от Космоса мисли,

Ще стопим корабните витла до неизстърганото

Ни намерение. Любовта.