Снощи те помечтах.

Почти те докоснах

По душата останала много отвътре

В заешка дупка.

Почти те целунах, по мидата

А ти може би не ме чу

Защото аз само недоловимо

Мечтах.

Завързвах косата ти с копринени

Примки. От цветна хартия.

А ти недоумяваше

Защото това наистина ти се случва.

Докоснах те с устни,

По върховете на мислите,

И те излетяха

Ще се върнат ли някога, прималели

Няма да ти разказват неслучилата се истина

Ще се усмихват направо по върховете на мислите.