Кремът на лицето ти е Нуева Виста.

А мислите ти са откупени от

Една Идея по-малко пред Рая.

Ликуваме, защото тържеството е слама,

Която ни посипва, както послевкус от

Кока-Кола,

В каруца с пеещо-си сърце.

По пътя от гарата до Кадабра.

По очертанията на скулите

В непознато лице,

Във влака, до имаше ли го там.

По устните, в смеещо се дете,

С тънка фланелка от flimsy,

По фон дьо тен,

Върху несръчното ти лице.

Кадабра,

Знаеш ли колко е дълъг пътят до Ел Мехико?

Колко е скъпо златото на Ел Прадо?

Колко са остри подковите на коня, тръгнал към Ел Дорадо?

Ти си слънчево, от изрисувалите се в кръг,

Фигурки вихрогонче.