Като копита на коне в непознатата плът на земята,

Като отчаяна канонада, с капка надежда.

Думите ти са топли, скроени и великолепно небрежни,

Като прегръдка, от която най-после

Имаш нужда да те притисне с крилата.

Думите ти са пълни, разказани,

Разхвърляни като пясъка във водата

От който ти раждаш дълбоките счупени перли.

Сигурно е от цялото ти упорство,

От настървението на волята, любовта да надделее над всичко.

И това да е окончателно бясно.