между

съвършенството и

незнанието.

Ти си дълбочина, аз съм желязо, което изгаря.

В геометрията на очакване

за неизбежното

Всепроникване.

Ти си пространство, а аз съм море,

Удивено от пясъка.

Ти си платно - от неизвестна коприна,

Която аз искам да сдипля, грижливо

Или безразборно и хаотично

Да смачкам,

Преди да разкъсам всяко  

Понятие.

Ти си война, аз съм кръвта, доказваща

Невъзможността

За победа,

въпреки всичкото знание.

Ти си нощта, аз съм обятие.