Прочетен: 473 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.11.2016 13:14
Не бих го написал, ако не ми харесваше (това, което ти си помислила). Защото поезията трябва да се харесва, за да е тя. Трябва да те ръгне в някой вътрешен прешлен... И, най-важното е да има достатъчно глина, за да слепи две самотни души.
Душите, по дефиниция, са самотни и слепи. В този смисъл, продължавай да търсиш думите, от които се състои Ел Дорадо. И не се безпокой. Само няколко души са го открили. Но всички те са вече умрели, а и само за малко са го успели.
В самотен имейл, или в изпаднал на улицата портфейл.
Важното (нищо разбира се не е важно) е да минеш на следващото ниво. Ако излезеш от пещерата, да погледнеш скалата. Един вид удоволствие от някакво действие. И, следващото ниво е винаги следващото ниво.
Чаша уиски. Може и празна.
Все пак, ключът е, че ти разказваш за хора. Различни от себе си. :) (и, нали знаеш, емоцията е безмълвна, тя само се гълта). Сега вече започвам да се вслушвам във себе си.... Можеш да ме убиеш с лъка на цигулка.
Той е достатъчно остър.
Не е важно дали ще ме сгрешиш в нотите.
Стига ми да ме взривиш в настроението.