Постинг
06.11.2016 12:11 -
Безадресна космическа сонда (и, все пак, ти, дори да не знаеш)
Автор: eboa
Категория: Поезия
Прочетен: 274 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.11.2016 12:14
Прочетен: 274 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 06.11.2016 12:14
Птиците без крила бяха само нахвърляни скици. Но скиците някога се превръщаха в птици.
Не бих го написал, ако не ми харесваше (това, което ти си помислила). Защото поезията трябва да се харесва, за да е тя. Трябва да те ръгне в някой вътрешен орган...
И, най-важното е да има достатъчно глина, за да слепи две самотни души. Душите, по дефиниция, са самотни и слепи. В този смисъл, продължавай да търсиш думите, от които се състои Ел Дорадо. И не се безпокой. Само няколко души са го открили. Но всички те са вече умрели, а и само за малко са го успели.
В самотен имейл, или в изпаднал на улицата порртфейл.
Важното (нищо разбира се не е важно) е да минеш на следващото ниво. Ако излезеш от пещерата, да погледнеш скалата. Един вид удоволствие от някакво действие. И, следващото ниво е винаги следващото ниво.
Все пак, ключът е, че ти разказваш за хора. Различни от себе си. :) (и, нали знаеш, емоцията е безмълвна, тя само се гълта). Сега вече започвам да слушам себе си.... Можеш да ме убиеш с лъка на цигулка.
Той е достатъчно остър.
Не е важно дали ще ме сгрешиш в нотите.
Стига ми да ме взривиш в настроението.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари