Прочетен: 520 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.10.2016 17:48
Да, защо я наричаме толкова нетактично. С някакво гръцко име.
Учениците в хилядите училища, които, без да искат, посещават, не разбират защо някой иска това от тях. Грубо е някак си. А те са нежни души.
Fuck you. Добро начало. Трябва да изчистим дъската до черно. Истински черно. До черна душа. До черна приказка.
До черната песен:
от черната песен:
Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.
Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря - край мене
всеки вопъл и ропот замре.
За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с лъчите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.
На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян
и плачът ми за пристан умира,
низ велика пустиня развян.
Излиза за пръв път в сп. "Съвременник",
г. II, кн. 6 от 15.V.1910 г.
пилява моята теза, която просто очаква в крилете... Четирите годишни времена, без музика. Но музиката е вече написана, 400 години по-рано. Остава текстът. Дебелянов не спестява нищо. Първо правило в поезията.
Самоубий се. Животът е нула.
Второто правило е жестоко. Вапцаров. Разстрел.
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
Няма такава поезия. Но я има. Разстрелваща. Вапцаров 2.0
Следващият е Смирненски, който единствен от великите поети на България не е убит. Умрял е на 25 години от туберкулоза. Там няма правила. Има само ярост.
В утрото на светла ера, с факела на нова вера,
идат бодри ескадрони с устрем горд и набег смел,
а над тях, кат хищни птици, кат настръхнали орлици,
спускат се и разпиляват гръм шрапнел подир шрапнел.
Кон изправя се, изцвили и, отронил сетни сили,
грохне мъртъв на земята някой воин поразен.
В миг уплашен спира коня, но наново той догоня
стъпките на ескадрона, в общий прилив устремен.
И развели буйни гриви, над пожънатите ниви,
като вихър отминават ескадрон след ескадрон.
Под копитата извива прах на облачета сиви
и премрежва с бронзов блясък огнения хоризонт.
Ето татък край върбите екнаха пушкала скрити
и вълни от кървав пламък срещнаха се гръд със гръд;
сви се буря безпощадна, зазвънтя стомана хладна -
кратка схватка, и наново ескадроните летят...
Ах, летете ескадрони! В устрема ви милиони
погледи са приковани със надежда и любов.
Свил десницата корава, целий свят се днес изправя
стреснат, трогнат, очарован от победния ви зов.
Нека в ужас, в изненада рухне всяка черна сграда
на световната неправда, на сподавения стон
и човекът да намери зад открехнатите двери
мъртви старите химери на бездушния закон.
Ах, летете вий сред сеч и дъжд от огнени картечи,
вий - развихрени предтечи на безоблачните дни!
С буря, мълния и грохот възвестете гордий поход
на възбунените роби, на червените вълни!
И когато сетний камък на обгърнатия в пламък
и разруха древен замък се отрони в пепелта,
вий слезнете от конете и земята целунете -
възцарете вечна обич, вечна правда над света.
Архаично. За вяра. 100 за обичта. Което, беше смисъла на урока. Моята дъщеря, или твоята, не заслужава нищо по-малко.
