Няма да се потърсим в живота и в шепота

На прелетни птици 

Те тъгуват в самотните си

Предни редици.

Няма и да се страхуваме,

Когато плачем.

Загърнати в очи без течната

Болка.

Ще се срамуваме, от всичките репетиции

Защото няма сцена

След този бляскав ръб

И без драма.

Ще бъдем просто двама. Онези (нали сме излишни)

Ти- с шапка, аз- леко усмихнат.

Изхвърлящи живота, с хрипкава

Ласка.

Завинаги, но Ти остава.

Да се стаиш в последния удар.

Целувката в твоите очи

Oживява.