Постинг
14.10.2016 10:09 -
Боб Дилън с Нобелова награда за литература, с някои бележки
Автор: eboa
Категория: Поезия
Прочетен: 514 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.10.2016 11:02
Прочетен: 514 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 14.10.2016 11:02
Боб Дилън е Нобеловият лауреат за литература..
Супер. Прекрасно е, че Боб Дилън е оценен като поет. Но това трябваше да стане 30 години по-рано.
Той е оценен за това, че разчупва „изразния канон“. Със сигурност, definitely maybe. Но това се отнася за 50-100 години по-рано. Сега вече поезията е много повече от Ай-Фон 7. Тя не е апликация в телефон. Не се връзва за фон. И не е упражнение по фитнес за ума.
Неговата поезия остава АЗ. А единствената поезия е ТИ. Поезията изисква отдаване. На някой друг. В смисъл не на самия себе си. Въпреки че знам колко хубаво е да четеш собствените си мисли.
Поезията не е секс, както сексът не е поезия. Затова и Ромео и Жулиета е Сън в Лятна Нощ, само че наобратно. Смешното е сериозно. То хваща жиците с иронията и сарказма и изгаря в тях. Но Шекспир е поет само в сонетите. В останалото е Бог.
Нима Христо Смирненски не е разкъртил поетичния свят с „Червените ескадрони“. Защото зад тях лежи истинско убеждение. Или Гео Милев? С неговия див гняв. Или Вапцаров, с рева на моторите и мръсната романтика, омазана в машинно масло?
Не се сетих за Ботев. Но никога не е късно. Защото от тримата влъхви насам, духът е Свят.
Супер. Прекрасно е, че Боб Дилън е оценен като поет. Но това трябваше да стане 30 години по-рано.
Той е оценен за това, че разчупва „изразния канон“. Със сигурност, definitely maybe. Но това се отнася за 50-100 години по-рано. Сега вече поезията е много повече от Ай-Фон 7. Тя не е апликация в телефон. Не се връзва за фон. И не е упражнение по фитнес за ума.
Неговата поезия остава АЗ. А единствената поезия е ТИ. Поезията изисква отдаване. На някой друг. В смисъл не на самия себе си. Въпреки че знам колко хубаво е да четеш собствените си мисли.
Поезията не е секс, както сексът не е поезия. Затова и Ромео и Жулиета е Сън в Лятна Нощ, само че наобратно. Смешното е сериозно. То хваща жиците с иронията и сарказма и изгаря в тях. Но Шекспир е поет само в сонетите. В останалото е Бог.
Нима Христо Смирненски не е разкъртил поетичния свят с „Червените ескадрони“. Защото зад тях лежи истинско убеждение. Или Гео Милев? С неговия див гняв. Или Вапцаров, с рева на моторите и мръсната романтика, омазана в машинно масло?
Не се сетих за Ботев. Но никога не е късно. Защото от тримата влъхви насам, духът е Свят.
ЩЕ БЪДА СТАР, ЩЕ БЪДА МНОГО СТАР...
Ще бъда стар, ще бъда много стар,
ако остана след погромите, разбира се,
като окъсан рибен буквар
модел хиляда осемстотин и четирийсе.
Тъй както малките деца разлистват
и почват със картинките от края,
така и мене днеска ми се иска
за бъдещето да си помечтая.
Защо пък не? - В мечтите няма цензура,
мечтите греят с синкава прозрачност.
А по-добре е да подгониш вятъра,
отколкото да седнеш и да плачеш.
Тогава аз ще имам син,
синът ще бъде двадесетгодишен.
Никола Вапцаров
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
