Липсваш ми, с безпрекословността

На всичко отминало.

С цялото настоящо.

С всичко, което не обещаваш.

Защото бъдеще няма.

Има само зрителната измама.

Чайки в паважа.

Бягащи вълци.

Птицечовки на стража.

Липсващите квадрати в кръглата плът.

Спомен за мама.

За черна дъска, върху която ще пиша

Ужасяващата мисъл, че може да не си още

Точно тук.

Че съм безплоден,

Че друг живот няма,

Че се задушавам без смисъла на пространство,

Олицетворено

В страничната и влудяваща

Мисъл,

Че може би все пак съществуваш.

В една самовъртяща се сфера,

Немислеща, без нужда от атмосфера.

Че всичко се случва в 16-ти век,

И не мога да го постигна. Или отменя,

Без да искам.

А ти гледаш напред. Шест кубчета лед.