Толкова се събират в куплет.

Хората (каква мръсна дума) предпочитат оглозгани форми,

Асиметрията напомня смъртта и живота. Двете, в чудовищна клетка.

Четири букви, най-много пет,

Се събират в един разплискващ се лед.

Останалите са изчакващи, във фаланга.

С вдигнати остриета.

Пълно е с щитове по земята.

Изпръскани с проста кръв, от амазонската джунгла,

Резусът е дву-валентното оценяване на скорбута.

Шоколадът е какаова захар.

Няма връзка с Хюстън. Само хаотично изстрелващи се

Прозрения, от чийз-кейк, в хралупата край

Летящите камъни с дупки из Млечно-кафявия път

Скоростта в намерение, triggered.

Четири, почти пет. Обаче, поредни. Излъскани като бледи дула.

Чегъртат вчерашните ти мисли до заешката им дупка.

Пералнята се върти с галактическо нетърпение.

Утре ще са чисти като сълза. Или две.   

Отпечатали са се, върху рафта. Изпъкналите ти колене.

Последното измерение.