Прибери ме до себе си,

С последния галеон, от самотно пристанище

Прояден от пъргави червеи,

С пожълтели платна и плачещи охлюви в съвестта.

Притисни ме до себе си,

В онази вълна, пронизана от белите острови.

Нашият Рубикон. Небрежно

Разпилян във скръбта.

Погълни ме, във себе си.

Огнедишащ от многоглавите дракони.

Канонерки от смърт.

Ще прицепя цялата сила във теб.

Приземи ме, на твоята малка Луна

Тревожна, безсмъртно добра,

Маслините заслужават мартини доверие, 

Обелиск самота.

Побери ме, в твоята риза,

Аз ще се събера, за неистовото

Ни плуване, в несбъднатата

Мечта.

Уцели ме, с твоята укоряваща сила.

Продължаваме да пътуваме, Рак в устрема на стрела.