Не знам дали си още в земята, или израстваш живот.

Или ме повдигаш, с неумолими ръце

По пътя към теб,

Далеко и бавно.

Но се чувствам обезкостен,

Лек и първичен.

Както ти ме харесваш. Кораб в морето у теб.

Разхождай се,

Когато вървиш през универсалната си 

Вселена.

Непробиваемо устремена.

Свалям си очилата

За да те виждам размазано, в А, Бе и гама

А това, уплътнено от теб,

Е сакрално.

Тогава ти преминаваш

Между Юпитер и Сатурновата ми плът, през всичките въртящи се пръстени

За да достигнеш, докоснеш и опростиш

Точката на възбуждане.