Горе, напред и след малко

Ще се изтрием

Вертикалът е само средният пръст на съществуващото начало.

Всичко е само момент.

Тя те държи до гръдта.

След това, тя е между твоите дълги крака.

След това тя си отива.

След това, тя идва, голяма.

А ти си протон.

След това, примижаваш.

Малко мечти, продължаваш,

Плутон. Някакви си светлинни години.

След това, тя.

Събужда до невъзможното

Малкия принц. До коляно на преторианец. 

Хибридна война. На учестени сърца.

Вдишване постоянно.

Това разстояние е все по-неприемливо бавно.

След това, тя,

Идва, разкъсва повърхността и отива. Силна, убедена и жива.

А ти? Още дишаш. Защо?

Не ми отговаряй. Гушни ме и спри

Всички ненужни звезди. Само ми прошепни.

Нали още имаш пресъхнали

Устни