Отколкото ти би приела.

Изглежда капките на дъжда

Удрят все по-бавно и все по-скъсано и безкратно.

Изглежда обратно на среща.

Ти бързаш, а аз не чакам.

Устроен съм да съм

Въртележка.

Ти си с шпори и нахлупена шапка.

Подозирам, че под нея има очи, които просвяткват

И свъсени вежди,

като мартини с една-две твърди маслини.

Ти спираш, нали?

За кратка почивка.

Междучасие

Без прегръдка. Само всмукване на дима от скъсаната тетрадка.

Любиш ме като стадо бизони.

Защото кожата ме боли,

Познава те сигурно

Отпреди.

Дъждът все още вали.

Капките са неустоимостта на жетони в

Завъртане на

Рулетка. Толкова е нежно.