Обичам да плача. Или не.

Още не знам как да завъртам кранчетата в очите.

Изобщо, не умея да се оправям

С водата. Предпочитам да изтича от мен.

Обичам и да чета. За някакви странни неща,

Които никога няма да разбера.

Но светлината е искрено важна.

Измерва се в две форми

Едната е Просветление. А другата, предполагам,

Е Просвещение.

Едната е свещ, а другата пламък.

Но никога не знам коя е от двете.

Обичам да мисля за свещ. За правилната й плът,

Направена е да изгори,

И да се стопи, докато престане да

Плува из мрака.

Направена е да излети, като малка ракета,

Но горивото й не стига.

Твърде ниско е октановото число. Или е сглобена за

Единично превръщане в лед.

Изгаря ме алхимичната ти поквара.

Повеждаш. С ръка

От нерви и нокти от потръпващи пръсти

Която изчезва, все по-малко с всяко изстискване на изтичащата ти влага.