С голи, растящи коси,

Сплетени в несъществени плитки

От мрачно вплетени мисли.

Гола си като хълма след планината,

С гърди и партитура,

Която се сърди, нали?

Защото любовта ти боли.

Била си. Богиня, с изрязаните ръце.

Няма гробовни гърмежи.

Любовта ти е тежка.

Тя носи дете, с високо чело и усмивка, преминаваща в смях

Изглажда стъпалата допрени в последния ръб,

От хладната вътрешност на водата