Разхвърляй малко мечти

В горещата за твоите ласки

Прегаряща пръст.

Отвори се за моята жажда,

С твоите зъзнещи в пот

Издигащи се гърди.

Подай ми зърно, едно по едно

Ще ги засаждаме, падащи

От любов, под знамената на прозрачната риза.

След това ще ги подредим, заедно,

В акапела, по свещения куп от дела и мечти

в един малък гроб. Каква хубава дума!

Не, след това ще засадим розов храст

И нарцис и кръст, за да боли още по малко

Домът в запалената камина.

Ще разрежем земя, вкоренена

С каменен нож, и ще я изядем, с каменни зъби,

Една след една половина.