(сега ти ...)

Мина Кирова

Ще се стопяват залезите като птици,

отнесли и последния възможен пулс

на полети премръзнали и тежки жици

от бяла перушина в черния инфлукс.

И пак ще зъзнат минзухари ранни

от ледени въздишки в изоставен сняг.

Ще пърхат пеперуди, леко приласкани

от вятъра, разбунил тихата трева.

Ще идват и ще си отиват всички

прегърбени години в светлина и мрак.

Но няма да отгатват и да вписват никак

рутината в обичния и безбрежен впряг.

Защото Вечната е неприсъщо лична

за влюбения в своята единствена мечта.

И няма повторение, макар и да прилича

на всяка друга... Бленувана и жадна за крила.

Мина Кирова

10.2015г.