Ще плачем, защото обменяме

Елктронните си обетовани опаковки

От всичката напаст, и от всичката страст, 

С подписи, в запетайка.

Ще си рaзменим всички треви,

Неспособни на свят,

Защото се колебаем кой е любимият

Цвят.

Ще си поръчаме нещо убийствено

Нежно, Сурово и лесно, в последното лято

За да се убедим, че само китайците

Имат усещането за стил

Ще обменим нещо прилично,

Приличащо устно на носталгично.

След това ще умрем,

Но това е достатъчно безразлично.

Ще влезем в тунела, и всеки от нас

Ще сложи ръка върху улея, в сещането за последен контраст.