Чиста, бяла, сребриста,

недокосната.

Летяща като конкиста

в планинска река.

Блестяща, с правилна форма,

езерна, елипсовидна,

търсеща устието

на Амазонка.

Съсредоточието, невероятно

на самата теб.

Оцеляло въпреки

цялата еволюция.

Две шепи вода, и стичащи се

по скулите капки.

Чиста, без следата от разтворени рани  

В световната тишина.

Ароматът на мисълта,

между камъните, изплъзваща се хармония

в една малка

ръка.

Нежността, водовъртежи от смях

Вечността.