Възпятие

Една колесница бавно лети

Носи в себе си всичките неизречени окончания от 

Счупените мечти.

Натоварена е до край

С разочароващи мисли,

С плуващите наобратно в прибоя

Вълни.

С огнедишащи дракони, с късите ти ръкави

Недостигнали облаци в пелени.

С Мечо Пух и

Кралици, със или некороновани във обятия.

С недостъпните детски мечти,

И люлки, ръждясали

Сред панелните равнини

За живот и за близост, окъпани от сълзи.

Пълни са още с цялата ти любов,

Беззащитна, нежна, оплетена и прощална.

Опази ме, малко преди, или без, твоето несъвършено

разпятие.