Дяволите танцуват полка. Под звуците на

Шевролет

В отвлечени светове.

Не знам защо са библейски голи или защо

Носят смешни рога.

Ти се извръщаш през тесния прорез на

Единственото си рамо.

Обездвижваш скърцащите ми колене,

Навиваш макарата до пролет.

Изискваш без милост

Проникновение в нежно.

Превръщаш горите в поле.

Обезумяло от липсата на море,

Които са толкова вътре,

Че дори възкръсналият изведнъж Бог

Не би посмял, да ги спре.

Поглеждам нагоре, през процепите

На сливащите се светове.

Все още, само небе.