Засаждам те бавно, в трудни земи,

Изграждам те от съвършена несвяст.

Обливам те с оголващи се води,

Неизкипяли от страст.

Оформям те в пръст,

Защото камъкът е непосилно

Блестящ

От проказа.

Изкривени лъчи издивели

Освирепяват, в змийски глави

Обвиват, с цялата си обилност,

Изтрептелия цвят.

Яростта е недостатъчно изстудена

В моя гробищен свят. Раят виси 

с всичките си черва

Изкормен от моята изригваща злоба.