Белите лебеди още пълзят

В съкратената плът,

Преливат в освежаваща

Мъст.

Изливат те в бяла река,

Събличат копринените си ризи,

От изтъканите

В тях комплименти.

Обричат се в нещо повече.

Утешителната награда е внезапна и без пощада

Изтъкана от липса на страх. Изкована,

Никога няма да страда.